Линдън Джонсън
(1908–1973)
Линдън Джонсън - снимка Уикипедия
Линдън Бейнс Джонсън ( Lyndon Baines Johnson) е 36–ият президент на Съединените щати (1963– 1969), представител на Демократическата партия. Поема президентския пост през 1963 година, след покушението срещу Джон Ф. Кенеди.
Роден е на 27 август в един от бедните райони на Тексас. Баща му е Самюел Ърл Джонсън, а майка му – Ребека Бейнс. Те имат още един син и три дъщери. Самюел Джонсън временно е депутат на Демократическата партия в парламента на Тексас, а Ребека след като се омъжва, оставя журналистическата професия.
Линдън Джонсън завършва гимназия, а през 1924 година получава висше образование в Джонсън Сити. Три години по-късно е приет в Северозападния щатски педагогически колеж. За да може да продължи образованието си, семейството е трябвало да влезе в дългове. През този период взема активно участие в училищната политика и редица дебати. Става редактор на училищния вестник. Завършва обучението си през 1930 година. След като преподава за известно време в Хюстън, Джонсън влиза в политиката. През 1931 година той е назначен за административен секретар на конгресмен Ричард Клебърг.
През периода, когато работи като секретар, се запознава с Клаудия Алта Тейлър, известна като Лейди Бърд. Два месеца по-късно, на 17 ноември 1934, по негово настояване, двамата се женят. Раждат им се две дъщери – Линда (1944) и Луси (1947).
От 1935 в продължение на две години Линдън Джонсън ръководи Националната младежка асоциация в Тексас, след което подава оставка и започва своята кампания за Конгреса. През 1937 година е избран за член на Камарата на представителите от Десетия избирателен район на Тексас. Назначен е във влиятелни комисии на Конгреса на САЩ и става активен поддръжник на Новия курс. През 1941 започва първата си кампания за изборите за Сената. Въпреки подкрепата на Рузвелт на първичните избори завършва втори сред 29-те кандидати.
Веднага след като Джонсън влиза в Конгреса президентът Рузвелт проявява интерес към неговата личност. През декември 1941 Съединените щати влизат във Втората световна война. На следващата година е назначен в Комитета по делата на военно-морския флот, а през 1947 става член на Комитета по въоръжените сили. Същевременно взема участие в работата на специалния комитет по военната политика и обединения комитет по атомна енергия. През 1948 година влиза в Сената. Сближава се с най-влиятелния демократ Ричард Ръсел от Джорджия и получава две назначения – в комитета по въоръжените сили и в комитета по външната търговия и търговията между щатите.
През 1951 Линдън Джонсън е избран за заместник лидер, а четири години по-късно става лидер на Демократическата партия в Сената. След като изтича неговия мандат, е преизбран в Сената. Демократите печелят повече места от републиканците и той става лидер на мнозинството. Този негов успех го прави вероятен кандидат на Демократическата партия на президентските избори.
През 1960 година Джонсън решава да се кандидатира за президент. Той обявява кандидатурата си на 5 юли, няколко дни преди свикването на Националния конгрес на партията. В първия кръг на първичните избори претърпява сериозно поражение, а след това губи от Джон Кенеди. Обявен е за кандидат за вицепрезидент. След победата на Кенеди на президентските избори през 1960 година Линдън Джонсън става заместник-председател.
На 22 ноември 1963 Кенеди е убит (Джонсън е бил точно зад колата на Кенеди, когато са били изстреляни фаталните изстрели срещу президента) и от този ден Джонсън поема президентския пост. Той полага клетва на борда на президентския самолет №1 на летището нс Далас, непосредствено преди заминаването си за Вашингтон. В този момент той е заобиколен от три жени – в дясно е вдовицата Жаклин Кенеди, в ляво е неговата съпруга, а пред него, с Библия в ръка – съдията Сара Хюз, единствената жена в историята, пред която щатски президент полага клетва.
Линдън Джонсън познава законодателния процес както никой друг президент преди него. Той е наясно със силните и слабите страни на американската правителствена система и знае как да ги използва. През първата година от своето управление той влиза в конфликт с всички, но използва прословутия си чар и твърда ръка, за да се наложи. Поставя в сянка всички други конституционни органи и става доминиращ политически фактор. Джонсън назначава Джери Уитингтън, първият афроамериканец, който става секретар на Белия Дом и Джак Валенти за негов „специален съветник”. Но 1964 е и годината, през която Джонсън губи от републиканеца Бари Голдуотър в щатите от дълбокия Юг – Луизиана, Алабама, Мисисипи, Джорджия и Южна Каролина. Неговата е програмата, наречена „Великото общество“. Но му предстои да се изправи пред две тежки кризи.
По време на втория мандат на Линдън Джонсън, ескалират проблемите, свързани с правата на чернокожите американци. Травматични събития са помрачават неговото председателство, започвайки с насилствената смърт на Джон Ф. Кенеди, последвана от студентски безпорядъци и от сериозни расови вълнения, завършващи с убийството на лидера на движението за граждански права Мартин Лутър Кинг.
Другата голяма криза е свързана с Виетнам. През лятото 1965 Джонсън решава да увеличи американските войски във Виетнам. Броят им нараства от 20 000 при Кенеди до почти 540 000 до края на мандата на Джонсън като президент. Въпреки опитите му да прекрати комунистическата съпротива и да се стигне до споразумение, боевете продължават. От 1966 година войната става доминираща тема на всички американски медии. Джонсън се опасява, че прекаленото отделяне на внимание на Виетнам няма да позволи да се работи по неговата програми, част от „Великото общество”. Въпреки неговите желания, президентството на Джонсън започва да се доминира от Виетнамската война. Колкото повече американци – военни и цивилни – са убити, толкова повече спада популярността на президента, особено след студентските протести. Проучване на общественото мнение за дейността и личностите на президентите показва, че според повечето американци Линдън Джонсън е способен да запази властта, но в същото време той е хитър опортюнист, който се опитва да доминира и манипулира и въвлича страната във война.
На 31 март 1968 година Линдън Джонсън обявява, че е наредил пълно прекратяване на „всички въздушни, морски и артилерийски бомбардировки над Северен Виетнам” считано от 1 ноември. Като основание за това сочи напредъкът на мирните преговори в Париж. В края на речта си шокира нацията, обявявайки, че няма да се кандидатира за нов мандат с думите „Няма да търся, няма и да приема номинация от моята партия за нов мандат като ваш президент.”
След напускането на офиса през 1969 година, Линдън Джонсън се връща в родния си град. Две години по-късно публикува мемоарите си („Лично мнение”). Умира на 64-годишна възраст на 22 януари 1973 година, след като получава трети инфаркт.